честолюбие
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
Значение
Чувство за чест и достойнство, непозволяващо да се понасят обиди и оскърбления.
Стремеж за надминаването на останалите; стремеж за големи постижения.
Източник: bg.wiktionary.orgСиноними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
Всички хора губят с годините: младост, красота, здраве, пориви на честолюбие. И само глупостта никога не оставя хората.
Най-страстното честолюбие - това, което има в основата си гордостта на анонимността.
А това означава – и към неговото достойнство, честолюбие и национално самочувствие.
А в едно от най-знаменитите си произведения „Хайдушки копнения” самият поет признава: "У мене никога не е съществувало какво да е честолюбие по отношение на македонското дело.
Руската Федерация постоянно насажда раздори и разделения помежду ни за свои геополитически цели и ние трябва да преглътнем всяко глупаво честолюбие и да подкрепим европейския път на Северна Македония.
Една унизена гордост, едно оскърбено честолюбие, една стъпкана любов.”
Превод на английски език
ambition