1. чест - Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
2. чест - Прилагателно име, тип 76
честта`, само +ед., +ж.
#1 Съвкупност от нравствени качества и принципи на отделната личност, които са достойни за уважение и създават добро име в обществото. _Семейна чест. Воинска чест._
#2 За жена _–_ целомъдрие, непорочност, девственост. _Моминска чест._
#3 Почит, уважение, особено внимание. _Чест е за мен да ти помогна._
* _В чест на (нещо или някого)._ — В знак на уважение.
* _За зла чест._ — За нещастие.
* _За чест и слава._ — Без материални облаги, безвъзмездно.
* _Излизам с чест (от нещо)._ — Изпълнявам нещо с достойнство, без да се посрамя.
* _Прави ми чест._ — Похвално е за мене.
* _Отдавам чест._ — За военен _–_ изразявам почит към началник, като козирувам.
* _Имам честта да._ — Удостоен съм с възможността да направя нещо.
----
че`ста, че`сто, +мн. че`сти, +прил. Който става през малки промеждутъци. _Чести посещения. Чести превалявания._
+нареч. [[че`сто]]. _Често пътувам._
Честа е външна съвест, а съвестта - вътрешна чест. Артур Шопенхауер
Законът: той ни удостоява с чест – можем и ние да го почитаме. Даниел Уебстър
Без дълбоко нравствено чувство човек не може да има нито любов, нито чест - нищо, благодарение на което човекът е човек. Висарион Белински
Срам и чест - като плат: колкото е по-занемарен, толкова сте по-невнимателни към него. Апулей
У всекиго има троха чест. Българска поговорка
Три места не са за чест на човека – затвора, тоалетната и банята(парна).1. Еврейска поговорка
honor