Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. ези`ци, (два) ези`ка, +м.
#1 Подвижен мускулен орган на вкуса в устната кухина на гръбначните животни, който при човека участва и в образуването на звуковете на речта.
#2 +Прен. За нещо, което има удължена, продълговата форма, подобна на този орган. _Огнен език. Ледени езици._
#3 +Прен. Метална част на камбана или звънец, която при разклащане се удря в стените и произвежда звън.
+същ. +умал. [[ези`че]], +мн. ези`чета, +ср.
+прил. [[ези`чен]], ези`чна, ези`чно, +мн. ези`чни (в 1 знач.). _Езичен нерв._
* _Глътнах си езика._ — +Разг. Уплаших се и нищо не мога да кажа. •__Държа си езика (зад зъбите).__ +Разг. Мълча, не говоря излишно, не издавам тайна.
* _Злите езици._ — +Разг. Злобните хора, които се занимават с клюки и интриги.
* _Идва ми на езика._ — +Разг. Досещам се.
* _Изплезвам език._ — +Разг. Уморявам се много.
* _Имам дълъг език._ — +Разг. Много приказвам, бъбря.
* _Имам остър език._ — +Разг. Рязък съм, когато говоря.
* _Каквото ми дойде на езика._ — +Разг. Без да подбирам думите; необмислено, прибързано.
* _Сърби ме езикът._ — +Разг. Изпитвам силно желание да кажа нещо, което обикн. не трябва да казвам.
* _Чеша си езика._ — +Разг. Говоря безсъдържателни, празни приказки само за да се намирам на работа.
----
+мн. ези`ци, (два) ези`ка, +м.
#1 +Спец. В езикознанието — стихийно възникваща и развиваща се в човешкото общество система от членоразделни звукови знакове, която служи за комуникация и има способност да изрази цялата съвкупност от знания и представи за света. _Български език. Чужди езици. Роден език._
#2 Само +ед. Съвкупност от средства за изразяване в една област или у едно лице. _Езикът на вестниците. Езикът на Христо Ботев. Езикът на младите._
#3 Само +ед. Начин на изразяване. _Прост език. Достъпен език. Цветист език._
#4 Реч, способност да се говори.
#5 Система от жестове, изкуствени знакове като средство за предаване на информация. _Езикът на животните. Езикът на ръцете. Математически език._
#6 +Прен. Това, което изразява или обяснява себе си и може да служи на човека за различаване от друго. _Език на цветовете._
+прил. [[ези`ков]], ези`кова, ези`ково, +мн. ези`кови.
* _Аналитичен език._ — +Спец. Език, при който смисловите отношения между думите в изречението се изразяват не с помощта на падежни окончания на имената, а със служебни думи (предлози). _Съвременният български език е аналитичен език._
* _Естествен език._ — +Спец. Човешки език.
* _Жив език._ — +Спец. Език, който продължава да се използва като средство за комуникация на един народ.
* _Изкуствен език._ — +Спец. Специално създаден, измислен език. _Есперанто е изкуствен език._
* _Книжовен език._ — +Спец. Стандартна, високообработена форма на общонародния (националния) език, която има нормативен характер и обслужва хората в цялостния им живот и дейност.
* _Майчин език._ — +Спец. Езикът на родителите, който спонтанно се усвоява в първите години след раждането.
* _Мъртъв език._ — +Спец. Език, който е престанал да бъде съвременно средство за общуване между хората. _Латинският език е мъртъв език._
* _Новобългарски език._ — +Спец. Българският език от Паисий Хилендарски насам. •__Общонароден (национален) български език.__ +Спец. Езикът на всички българи, който се проявява главно в две основни форми: книжовен език и местни говори (диалекти).
* _Синтетичен език._ — +Спец. Език, при който смисловите отношения между думите в изречението се изразяват с помощта на падежни окончания на имената. _Руският език е синтетичен език._
* _Старобългарски език._ — +Спец. Българският език от IХ до ХII век.
* _Таен език._ — Език на една социална или професионална група, който се използва само между членовете в групата и е неразбираем от други. _Таен език на крадците. Таен език на зидарите._
Късият ум е с дълъг език. Аристофан
За да научите нравите на която и да е нация, опитайте първо да научите нейния език. Питагор
Природата е дала на хората един език и две уши, за да могат повече да слушат другите, отколкото да говорят сами. Епиктет
На този свят само едно говори без език -- честността. Грузинска поговорка
Език кости няма, но кости троши. Българска поговорка
Всяка птичка на свой език пее. Румънска поговорка
language