наречие

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

Значение

+мн. наре`чия, +ср. +Спец. В езикознанието — съвкупност от местни говори с общи черти. _Западнобългарско наречие._

----

+мн. наре`чия, +ср. +Спец. В езикознанието — част на речта, която означава признак на действие или на друг признак. _Обстоятелствени наречия._

Синоними

Производни думи

Примери

Да им говорят на местното наречие близко до турското или съответно на цигански. Източник: интернет

А възприемането на славянското наречие и умирането на прабългарското е станало доста бързо - до има-няма 100 години след основаването на държавата. Източник: интернет

Отделно, повечето украинци ползват диалекта "суржик", който не е точно сегашния украински език, направен на основата на галицийско наречие с примес от чужди думи и променени букви. Източник: интернет

Миладиновци пък са писали на наречие от пределите на днешна Северна Македония. Източник: интернет

Според нея речта във филма е била засечена с хронометър на приблизително минута и половина повече за "non-English speech" тоест български, суахили и масайско наречие. Източник: интернет

Бройната форма никога не се употребява с член, поради това че е винаги в съчетание с числително име или наречие за количество. Източник: интернет

Превод на английски език

adverb

Думи и термини с близки букви