Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. наре`чия, +ср. +Спец. В езикознанието — съвкупност от местни говори с общи черти. _Западнобългарско наречие._
----
+мн. наре`чия, +ср. +Спец. В езикознанието — част на речта, която означава признак на действие или на друг признак. _Обстоятелствени наречия._
Да им говорят на местното наречие близко до турското или съответно на цигански. Източник: интернет
А възприемането на славянското наречие и умирането на прабългарското е станало доста бързо - до има-няма 100 години след основаването на държавата. Източник: интернет
Отделно, повечето украинци ползват диалекта "суржик", който не е точно сегашния украински език, направен на основата на галицийско наречие с примес от чужди думи и променени букви. Източник: интернет
Миладиновци пък са писали на наречие от пределите на днешна Северна Македония. Източник: интернет
Според нея речта във филма е била засечена с хронометър на приблизително минута и половина повече за "non-English speech" тоест български, суахили и масайско наречие. Източник: интернет
Бройната форма никога не се употребява с член, поради това че е винаги в съчетание с числително име или наречие за количество. Източник: интернет
adverb