Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. диале`кти, (два) диале`кта, +м. +Спец. В езикознанието — разновидност на националния език, която се използва в определена общност от хора, ограничена териториално или социално. _Източнобългарски диалекти. Професионален диалект._
+прил. [[диале`ктен]], диале`ктна, диале`ктно, +мн. диале`ктни. _Диалектна форма._
Ако аз говоря книжовен немски, а другият човек - баварски диалект, ще можем да разговаряме, макар и да не се разбираме напълно", обяснява Тобиас Курт. Източник: интернет
Внезапно от този свят си е отишъл авторът на първия български роман, написан на северозападен диалект "Северозападен романь". Източник: интернет
Всеки, с когото разговарям в "Граница" и "Към езерото", общува с мен на български, на някакъв регионален диалект или славянски език. Източник: интернет
Единствените функционално неграмотни са гласоподавателите на селската секта "въZражданьеее", в която селска секта, може би Костя Копейкин е единственият, който все пак говори правилно и без осезаем мьекащ диалект българския език. Източник: интернет
Аз съм бил, говорят както се говори в Благоевградско, български диалект. Източник: интернет
Близо 2 десетилетия преди Мел Гибсън да използва местен диалект в продукциите си "Страстите Христови" и "Апокалипто", в “Мера според мера” се говори автентично на вардарско-струмишкия диалект. Източник: интернет
dialect