Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. го`вори, (два) го`вора, +м.
#1 Само +ед. Говорене, устна реч. _Дочух тих говор._
#2 Само +ед. Начин на произношение, на изговор; особеност на речта. _По говора я познах._
#3 +Спец. Териториална форма на езика; диалект. _Източни говори._
+прил. [[го`ворен]], го`ворна, го`ворно, +мн. го`ворни.
* _Говорен апарат._ — +Спец. Органите, свързани с учленяването на звуковете.
В случая обаче става дума по-скоро за социолект – тоест, за присъщ говор не на социална група, чиято културна различност е възникнала на регионален принцип, а на базата просто на ниска култура, която е формирала групов интерес. Източник: интернет
Все пак година след операцията акцентът не е толкова ясно изразен и Анджи ще продължава да се опитва да си върне предишния говор. Източник: интернет
Впоследствие телефонистката обяснила на разследващите, че заради заваляния говор на мъжа, решила, че става дума за пиянска приумица. Източник: интернет
За ролята си Иво Аръков използва типичния бургаски говор, който в миналото е трябвало да отстрани. Източник: интернет
В съобщението се посочва, че държавата очаква официалните представители на България да осъдят експлицитния говор на омраза и териториалните претенции към Северна Македония като крайно непремерен акт към съседна приятелска държава. Източник: интернет
Добре като се говор, да са проверени работи. Източник: интернет
speech