Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. горчи`лки, +ж.
#1 Горчив вкус, горчивина.
#2 +Прен. Огорчение, мъка, страдание. _Остана горчилката от обидите._
Даже в чашата на висшата любов има горчилка. Фридрих Ницше
Кметът на Перник коментира и участието на БСП в управлението в четворната коалиция, като заяви, че остава една горчилка, че просто е консумирана власт. Източник: интернет
Двата месеца, които прекарват заедно, са изпълнени с разгорещени дискусии, спорове и горчилка. Източник: интернет
И макар несправедливо, Васил Стоянов преглътна доста горчилка. Източник: интернет
Възрастни жени, облечени в дрипи и горчилка. Източник: интернет
Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидна отрова; устата им - пълни с клетва и горчилка. Източник: интернет
bitter