Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 76
горестта`, само +ед., +ж. Печал, мъка, скръб.
+прил. [[го`рестен]], го`рестна, го`рестно, +мн. го`рестни.
Ако в чая въздъхнат горчиви треви И потръпне червената риза на клена, Иде време за горест, иде мраз несъмнено, А сърцето на лятото още кърви. Източник: интернет
"С огромна горест ви съобщавам, че моят изключителен приятел и другар Васко Начев почина! Източник: интернет
Така в известното си стихотворение "Жестокостта ми се сломи" той с горест говори за българския народ като за "неучен род, безсмислен раб". Източник: интернет
Една каша от достоевско-ницшеанска фаталност бушува в мозъчните ни кори, която може само да се сравни с блатистата консистенция на онази "мировая горест" която настъпва в руската душа след консумацията на една трета бутилка водка). Източник: интернет
Работничка-новодомка (Ернестина Шинова) броди окаяно през съдби, надежди, пошлост, горест, досада, невъзможност - от заводската преса "Вагнер" до сталинисткия барок на своето жилище и отвъд него.. Източник: интернет
Толкова жалка, че Щастливецът приживе не се въздържа да възкликне с горест в душата: "Европейци сме ний, байно, ама не чак дотам!" Източник: интернет
anguish