Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
+мн. интона`ции, +ж.
#1 Тон, начин на произнасяне при говорене, изразяващи някакви чувства. _Жизнерадостна интонация. Злобна интонация._
#2 +Спец. В езикознанието — ритмично-мелодичната страна на речта, която се отразява в произнасянето на различни видове изречения. _Въпросителна интонация. Възходяща интонация._
#3 +Спец. В езикознанието — музикално ударение, характерно за речта на някои източни езици. _Във виетнамския език има шест вида интонация._
#4 +Спец. В музиката — точност на звученето на музикален инструмент при свирене или на глас при пеене.
Детските предавания са цветни, приятни, атрактивни, с много хубава музика, с перфектна интонация, детето се залисва там, гледа втренчено, няма комуникация и не тренира взаимодействия с никого. Източник: интернет
А сега жителите на Харкивска или Сумска област произнасят думата "асвабадители" със същата интонация, както и жителите на Галичина. Източник: интернет
И резултатът – четириногото отишло и подушило тъжната снимка, защото я свързало със съответните тон и интонация. Източник: интернет
Но ни е доста трудно да се разбираме бързо, заради много различната интонация, с която говорим, казва ми датчанинът Ян Оструб. Източник: интернет
"Харвард" поема по стъпките на "преценям" - постепенно авторитетното ѝ споменаване започва да отстъпва на ироничната интонация. Източник: интернет
В същото време обаче със загрижена интонация и сериозни аргументи е предложена формула, която при малко повече честност може да се нарече "2 в 1+0". Източник: интернет
intonation