Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. акце`нти, (два) акце`нта, +м.
#1 +Спец. В езикознанието — ударение.
#2 Само +ед. Особености в произношението, свойствени на говорещия, които са отклонение от нормата. _Говоря български с руски акцент._
#3 +Прен. Подчертаване, изтъкване.
+прил. [[акце`нтен]], акце`нтна, акце`нтно, +мн. акце`нтни.
Животът е като чужд език: всеки го говори с акцент. Кристофър Морли
Започвайки от Изход, свободата винаги говори с еврейски акцент. Хайнрих Хайне
Давайте акцент на положителното. Това е трик, но полезен. Джак Никълсън
Старият акцент върху повърхностните различия, че отделните народи трябва да отстъпят място на образованието за гражданство в човешката общност. Норман Казънс
Все още имам акцент. Но когато се върна в Прага, говоря езика, но не знам за какво говорят. Петер Сис
Това почти засилва самочувствието ви, когато ви крещи някой с английски акцент. Андрю Смит
accent