самозванец
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8a
Значение
+мн. самозванци, +м. Човек, който сам се провъзгласява за някакъв, без да има право за това. _Цар самозванец. Лечител самозванец._
Синоними
Производни думи
Примери
Видът на този самозванец е доста стряскащ - външността е свързана с вътрешността.
Органът не би имал легитимност и ще се знае, че е самозванец с модерна либерална маска.
Там пък един друг самозванец часове по-рано беше предопределил победителя в състезанието.
Че той да не е самозванец?
Асирийският монарх изпраща послание до вавилонците, в което ги призовава да се разграничат от Шамаш-шум-укин, който е назован като лъжец и самозванец („мой не-брат“ и „враждебен на мен брат“).
Историята на „Уайт“ се появява в сценария на филма след като продуцентът Албърт Броколи имал сън, в който приятелят му Хюз е бил заменен със самозванец.
Превод на английски език
impostor