Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8a
+мн. самозванци, +м. Човек, който сам се провъзгласява за някакъв, без да има право за това. _Цар самозванец. Лечител самозванец._
Видът на този самозванец е доста стряскащ - външността е свързана с вътрешността. Източник: интернет
Органът не би имал легитимност и ще се знае, че е самозванец с модерна либерална маска. Източник: интернет
Там пък един друг самозванец часове по-рано беше предопределил победителя в състезанието. Източник: интернет
Че той да не е самозванец? Източник: интернет
Асирийският монарх изпраща послание до вавилонците, в което ги призовава да се разграничат от Шамаш-шум-укин, който е назован като лъжец и самозванец („мой не-брат“ и „враждебен на мен брат“). Източник: интернет
Историята на „Уайт“ се появява в сценария на филма след като продуцентът Албърт Броколи имал сън, в който приятелят му Хюз е бил заменен със самозванец. Източник: интернет
impostor