Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. моше`ници, +м. Лице, което лъже, мами, за да извлича лична изгода; измамник.
+прил. [[моше`нически]], моше`ническа, моше`ническо, +мн. моше`нически.
Няма нищо по-лошо, от това да се похвали един мошеник. Роберт Шуман
Станете честен човек и тогава можете да сте сигурни, че е останал един мошеник по-малко в света. Томас Карлайл
Честността е прекрасно нещо, ако всички около вас са честни, а вие сте мошеник. Хайнрих Хайне
Всеки мошеник разчита на лошата памет на този, който трябва да излъже. Юлиус Фучик
Има един начин да разберете дали един човек е честен - попитайте го. Ако той каже "Да", вие знаете, че е мошеник. Граучо Маркс
Познавам ме и близките ме познават. Но за съжаление външният свят смята, че съм някакъв мошеник. Бени Хин
crook