изменник

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

Значение

+мн. изме`нници, +м. Човек, който изменя на някого или на нещо. _Изменници на идеята._

Синоними

предател вероломник дезертьор неверник безсъвестен измамник безчестен отстъпник ренегат двуличник вероломен издайник

Производни думи

изменника изменникът изменници изменнико

Анаграми

изникнем

Примери

Само изменник и предател богохулстват и лъжат. Шота Руставели

Сменяха се само имената на наказаните: кадровици, ръководители на учебни заведения, началници на подразделения, които не са проявили необходимата бдителност, не са разпознали потенциалния изменник. Източник: интернет

Така е, всеки, който не се придържа стриктно към опорните точки, спуснати от Вашингтон, е "държавен изменник". Източник: интернет

Тодор Живков беше изменник на Отечеството, който се опита да ни направи съюзна република в състава на СССР. Източник: интернет

В опит да спре насилието Моктезума излязъл на терасата на двореца си и се опитал да призове поданиците си, но те като сметнали, че той е изменник и съюзник на испанците го замеряли с камъни и обстреляли със стрели. Източник: интернет

Един вулканец, Сайбок, изменник на Вулкан и неговите традиции, взима няколко посланика от различни цивилизации като заложници на планетата Нимбус 3-събитие, което привлича вниманието на клингонски капитан, който иска да се прочуе. Източник: интернет

Превод на английски език

traitor

Думи и термини с близки букви

изменливият изменливо изменливото изменника изменнико изменникът