Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. изме`нници, +м. Човек, който изменя на някого или на нещо. _Изменници на идеята._
Само изменник и предател богохулстват и лъжат. Шота Руставели
Сменяха се само имената на наказаните: кадровици, ръководители на учебни заведения, началници на подразделения, които не са проявили необходимата бдителност, не са разпознали потенциалния изменник. Източник: интернет
Така е, всеки, който не се придържа стриктно към опорните точки, спуснати от Вашингтон, е "държавен изменник". Източник: интернет
Тодор Живков беше изменник на Отечеството, който се опита да ни направи съюзна република в състава на СССР. Източник: интернет
В опит да спре насилието Моктезума излязъл на терасата на двореца си и се опитал да призове поданиците си, но те като сметнали, че той е изменник и съюзник на испанците го замеряли с камъни и обстреляли със стрели. Източник: интернет
Един вулканец, Сайбок, изменник на Вулкан и неговите традиции, взима няколко посланика от различни цивилизации като заложници на планетата Нимбус 3-събитие, което привлича вниманието на клингонски капитан, който иска да се прочуе. Източник: интернет
traitor