Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. отстъ`пници, +м. Човек, който отстъпва от предишните си убеждения, идеи, възгледи.
Именно той предотвратил грубата шега на император Юлиян Отстъпник (332-363). Източник: интернет
В тия предели дошъл Юлиан Отстъпник. Източник: интернет
Петдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да желае възвръщането на езичеството. Източник: интернет
Нейният интерес към Юлиан Отстъпник, последния езически император на Рим, въодушевява Нийл да изследва живота му. Източник: интернет
Според преданието византийският император Юлиан Отстъпник, знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях, като заповядал да поръсят с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара. Източник: интернет
Погледни на него и се вразуми: който се противи на властта, противи се на Бога, а който се противи на Бога - този се нарича отстъпник, а това е най-лошият от всички грехове. Източник: интернет
apostate