отстъпник

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

Значение

+мн. отстъ`пници, +м. Човек, който отстъпва от предишните си убеждения, идеи, възгледи.

Синоними

ренегат предател отцепник изменник беглец дисидент дезертьор разколник доносник стачкоизменник вероломник клетвопрестъпник еретик неверник вероотстъпник
Вижте всички синоними

Производни думи

отстъпника отстъпникът отстъпници отстъпнико

Анаграми

постникът

Примери

Именно той предотвратил грубата шега на император Юлиян Отстъпник (332-363). Източник: интернет

В тия предели дошъл Юлиан Отстъпник. Източник: интернет

Петдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да желае възвръщането на езичеството. Източник: интернет

Нейният интерес към Юлиан Отстъпник, последния езически император на Рим, въодушевява Нийл да изследва живота му. Източник: интернет

Според преданието византийският император Юлиан Отстъпник, знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях, като заповядал да поръсят с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара. Източник: интернет

Погледни на него и се вразуми: който се противи на властта, противи се на Бога, а който се противи на Бога - този се нарича отстъпник, а това е най-лошият от всички грехове. Източник: интернет

Превод на английски език

apostate

Думи и термини с близки букви

отстъплението отстъпления отстъпленията отстъпника отстъпнико отстъпникът