Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. лиси`ци, +ж.
#1 Хищен бозайник от семейство кучета с оранжева козина и дълга пухкава опашка, с удължена остра муцуна и ценна кожа. _Лисицата отнесе две кокошки и тръшна три. Хитрата лисица срещна Ежко Бежко._
#2 +Прен. Обработена кожа на това животно, която може да се носи като яка, както и палто, шапка от такава кожа. _Купих си една лисица. Слагам си лисицата._
#3 +Прен. Хитър, лукав, лъстив човек. _Каква лисица е тя!_
#4 +Прен. В селска каруца — две извити дървета, които съединяват задната ос с опашката.
+прил. [[лиси`чи]], лиси`ча, лиси`че и лиси`чо, +мн. лиси`чи. _Лисича шапка. Лисича дупка. Лисичи поглед._
+същ. +умал. [[лиси`чка]], +мн. лиси`чки, +ж.• __Като лисица.__ Много хитър, лукав.
* _Лисици да ловиш._ — +Разг. За много задимено място.
Да се доверявате сляпо на финансови експерти е като да доверявате вашите пилета на г-н Лисица. Робърт Ролих
Те винаги мислят, че най-хитрият звяр е лисица. Всъщност най-хитър е вълкът. Виждате ли, жестокостта е вдъхновяваща. Жан Жионо
Абе момчета, лисица на мегдан излиза ли? Кимон Георгиев
Лисица два пъти в капан не влиза. Българска поговорка
И опитната лисица с двете лапи попада в капана. Арменска поговорка
И опитната лисица с двете лапи попада в капана. Еврейска поговорка
fox