Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. интрига`нти, +м. Човек, който създава интриги (в 1 знач.). _Той е голям интригант._
Ай стига тафросване бе интригант, дотук за 2 ст. работа не си свършил, само дето ни набута турците в общината. Източник: интернет
Георги Марков като "международен терорист и интригант" Източник: интернет
Засегната от разказаната в ефир история, Натали Трифонова потърси обяснение от Бакърджиев: "Ти си голям интригант! Източник: интернет
Неговият идеен брат Александър Симов, депутат от БСП, нарече Христо Грозев международен терорист и интригант. Източник: интернет
Не позволяват на никой политически интригант да им задава тон, когато става дума за нацио. Източник: интернет
Бил против първия, защото Зефирин поддържал идеята за „Божия монархия“ и защото допускал да го съветва и ръководи Калист, който според Иполит бил опасен интригант. Източник: интернет
schemer