манталитет
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Значение
+м., само +ед. Начин на мислене, обусловен от степента на културното развитие на отделния човек. _Еснафски манталитет._
Синоними
Производни думи
Примери
Ние сме най-удивителните създания, които този свят някога е създавал, но изглежда имаме и този манталитет на стадото; изглежда сме и най-глупавите.
Просто не позволявам този манталитет да е част от моя свят.
Творчеството не е самотен процес. Това се случва в рамките на мрежи... когато талантливи хора се събират, когато се сливат идеални системи и манталитет.
Израелският манталитет беше напълно различен от моя. Те просто не разбираха хора като мен. Те не можеха да разберат защо съм бил в гето. Бяхме напълно различни.
В западния манталитет тактиката е слуга на стратегията. На руски език обаче тактиката и стратегията са две сестри, които трябва да вървят ръка за ръка.
А, вижте, това, което не разбирам, е значи българите сме по манталитет провинциални хора, ние не разбираме, че това, което се случва извън рамките на нашето село – селото, метафорично България, – директно влияе върху нещата тук.
Превод на английски език
mentality