Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. мете`жници, +м. Лице, което организира метеж или участва в метеж.
+прил. [[мете`жнически]], мете`жническа, мете`жническо, +мн. мете`жнически.
А всичко започна с взрив – когато бившият метежник и командос Уго Чавес победи във Венецуела и хвана юздите на управлението през 1999 година. Източник: интернет
А ако упорства, смущавайки църквата и въставайки срещу нея, нека бъде укротяван от гражданската власт като метежник. Източник: интернет
На същата основа възниква и предположението, че „булгар“ означава „бунтовник, метежник, размирник“. Източник: интернет
Групата на Крисчън остава неразкрита на Питкерн до 1808 г. При откриването на групата единственият оцелял метежник е Джон Адамс. Източник: интернет
Унгарския тюрколог Г. Вамбери през 1882 година изказва теза, че „булгар“ означава: „бунтовник, метежник, въстаник, неспокоен народ“ от същия пратюркски корен „булгамак“, теза възприета от Й. Немет и отчасти от езиковеда Д. Дечев. Източник: интернет
Казахите дават убежище на ойратския метежник Амурсана против империи, но в крайна сметка им се налага да признаят манчжурското господство. Източник: интернет
insurgent