Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. размирници, +м.
#1 Човек, който предизвиква размирици.
#2 Палавник, немирник.
В селото се дочуха удари на барабан и гласът на глашатая, който нареждаше всички да излязат край селото, където ще бъде съден попът размирник. Източник: интернет
Заради репутация на размирник зад кулисите по това време, той обикновено отсъства от шоута, прогресира малко и се отдалечава от партньорите си Таку Иуаса, Кени'чиро Арай и дори друг размирник Юки Оно. Източник: интернет
На същата основа възниква и предположението, че „булгар“ означава „бунтовник, метежник, размирник“. Източник: интернет
Има обаче и негативни качества и слаби страни: побойник е, размирник, със слабо развито обществено чувство. Източник: интернет
Той е размирник и студент в университета. Източник: интернет
Той обича да гледа телевизия и се представя като размирник. Източник: интернет
troublemaker