размирник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Значение
+мн. размирници, +м.
#1 Човек, който предизвиква размирици.
#2 Палавник, немирник.
Синоними
Производни думи
Примери
В селото се дочуха удари на барабан и гласът на глашатая, който нареждаше всички да излязат край селото, където ще бъде съден попът размирник.
Заради репутация на размирник зад кулисите по това време, той обикновено отсъства от шоута, прогресира малко и се отдалечава от партньорите си Таку Иуаса, Кени'чиро Арай и дори друг размирник Юки Оно.
На същата основа възниква и предположението, че „булгар“ означава „бунтовник, метежник, размирник“.
Има обаче и негативни качества и слаби страни: побойник е, размирник, със слабо развито обществено чувство.
Той е размирник и студент в университета.
Той обича да гледа телевизия и се представя като размирник.
Превод на английски език
troublemaker