Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
+мн. бунто`вници, +м. Човек, който организира бунт и участва в бунт.
+прил. [[бунто`внически]], бунто`вническа, бунто`вническо, +мн. бунто`внически.
Аз съм безразсъдна, но не съм бунтовник без кауза. Анджелина Джоли
Аз съм истински бунтовник с кауза. Нина Симон
А да, и Самуил е лош бунтовник, който незаконно е узурпирал българския трон. Източник: интернет
История, политика и памет (1895-2020 г.)"поставя изследователски въпроси, които са свързани със спомена и паметта за една ключова за българската история фигура на революционен деец, поет, журналист, бунтовник, политик и държавник. Източник: интернет
В края на 1960-те Берлин със стиснати зъби премълчава валутните манипулации на САЩ - тогава ролята на „бунтовник", довел до разпадането на Бретън-Уудската система изпълняват Франция и Швейцария. Източник: интернет
В книгата „Тайните и революционните комитети из робството ни под турците някои врачански села от 1838 година“ на историка Андрей Цветков смел бунтовник от Осиково е Горан Данколов-Йондето. Източник: интернет
rebel