Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. въста`ници, +м. Участник във въстание.
+прил. [[въста`нически]], въста`ническа, въста`ническо, +мн. въста`нически.
Баща му е убит като въстаник през Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Източник: интернет
Както е записано в историята на селото от 1973 г., „по предложение на Отечественофронтовския актив и при тържествено събрание село Осиково бе преименувано през 1950 г. на село Миланово на името на загиналия въстаник през 1923 г. Милан Петров Трупльов“. Източник: интернет
Що се отнася до проекта на Любен Димитров и Петко Цветков, аз мисля, че основната група не е българска група, не лъха от нея българският въстаник. Източник: интернет
С Ботевия отряд Загрин е можел да навлезе в България като въстаник и отново да следи за външна намеса в бунта на българите. Източник: интернет
Унгарския тюрколог Г. Вамбери през 1882 година изказва теза, че „булгар“ означава: „бунтовник, метежник, въстаник, неспокоен народ“ от същия пратюркски корен „булгамак“, теза възприета от Й. Немет и отчасти от езиковеда Д. Дечев. Източник: интернет
На 21 юни при село Карагьозли дружината води сражение и дава един тежко ранен въстаник. Източник: интернет
insurgent