въстаник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Значение
+мн. въста`ници, +м. Участник във въстание.
+прил. [[въста`нически]], въста`ническа, въста`ническо, +мн. въста`нически.
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Баща му е убит като въстаник през Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.
Както е записано в историята на селото от 1973 г., „по предложение на Отечественофронтовския актив и при тържествено събрание село Осиково бе преименувано през 1950 г. на село Миланово на името на загиналия въстаник през 1923 г. Милан Петров Трупльов“.
Що се отнася до проекта на Любен Димитров и Петко Цветков, аз мисля, че основната група не е българска група, не лъха от нея българският въстаник.
С Ботевия отряд Загрин е можел да навлезе в България като въстаник и отново да следи за външна намеса в бунта на българите.
Унгарския тюрколог Г. Вамбери през 1882 година изказва теза, че „булгар“ означава: „бунтовник, метежник, въстаник, неспокоен народ“ от същия пратюркски корен „булгамак“, теза възприета от Й. Немет и отчасти от езиковеда Д. Дечев.
На 21 юни при село Карагьозли дружината води сражение и дава един тежко ранен въстаник.
Превод на английски език
insurgent