Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+ср., само +ед. Прекалена упоритост, много силно желание за нещо. _С настървение пълнеше кошницата с малини._
+същ. [[настърве`ност]], настървеността`, +ж.
Аристократите с особено настървение се стремят да подчертаят стройните си крака. Източник: интернет
Бяхме над 16 000. Но на съвременните прокрустовци това се стори твърде много и те с настървение започнаха присъщата им сеч. Източник: интернет
"С настървение сте се настроили да нападате един млад човек. Източник: интернет
Едрите скобари с настървение прогонват всичко по-дребно от тях от района, в който се настаняват. Източник: интернет
Новината за края на хартиената ера на списанието се оказва шокираща за повечето от почитателите му, изпомачкали с настървение стотици негови страници. Източник: интернет
Милиционерът влезе и докато Тарев пикаеше, той, изправен срещу мен, с такова настървение забърка в носа си, сякаш бе сам. Източник: интернет
ferocity