отцепник

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

Значение

+мн. отце`пници, +м. Човек, който се отцепва от другите в една организация.
+прил. [[отце`пнически]], отце`пническа, отце`пническо, +мн. отце`пнически.

Синоними

отстъпник дисидент еретик разколник сектант разцепник фракционер откачалка разединител

Производни думи

отцепника отцепникът отцепници отцепнико

Анаграми

концепти

Примери

Вече няколко седмици в медийни публикации името на Галунова се тиражира като следващия отцепник от "Възраждане". Източник: интернет

Александър Томов всъщност е най-известния отцепник в лявото пространство. Източник: интернет

Гунчева е първият и засега единствен отцепник от "Възраждане". Източник: интернет

Министърът на спорта в оставка и отцепник от ИТН Радостин Василев също се появи на шествието. Източник: интернет

След като не успя да заграби председателския пост в БСП, алчният за власт Първанов пое по пътя на синия отцепник Иван Костов и роди недоносчето АБВ. Източник: интернет

Сред депутатите вече се носи тих ропот, че за да получиш нещо трябва или да си отцепник, или нелоялен. Източник: интернет

Превод на английски език

maverick

Думи и термини с близки букви

отцеплението отцепления отцепленията отцепника отцепнико отцепникът