Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. отце`пници, +м. Човек, който се отцепва от другите в една организация.
+прил. [[отце`пнически]], отце`пническа, отце`пническо, +мн. отце`пнически.
Вече няколко седмици в медийни публикации името на Галунова се тиражира като следващия отцепник от "Възраждане". Източник: интернет
Александър Томов всъщност е най-известния отцепник в лявото пространство. Източник: интернет
Гунчева е първият и засега единствен отцепник от "Възраждане". Източник: интернет
Министърът на спорта в оставка и отцепник от ИТН Радостин Василев също се появи на шествието. Източник: интернет
След като не успя да заграби председателския пост в БСП, алчният за власт Първанов пое по пътя на синия отцепник Иван Костов и роди недоносчето АБВ. Източник: интернет
Сред депутатите вече се носи тих ропот, че за да получиш нещо трябва или да си отцепник, или нелоялен. Източник: интернет
maverick