разколник

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

Значение

+мн. разколници, +м. Човек, който участва в разкол или внася разкол.+прил. [[разколнически]], разколническа, разколническо, +мн. разколнически.+същ. [[разколничество]], +ср.

Синоними

отстъпник дисидент еретик отцепник размирник сектант разцепник бунтовник подстрекател раздорник смутител схизматик

Производни думи

разколника разколникът разколници разколнико

Примери

Отец Николай е един разколник и очаквам реакция от Вселенския Патриарх и другита автокефални църкви. Източник: интернет

Недоволна от еманципирането на Радев, 11 месеца преди това председателката на БСП започна 2021-ва като таен разколник – пускаше по медиите подставени лица, за да критикуват държавния глава. Източник: интернет

Връща се в Испания, утвърждавайки делото си и авторитета на групата си последователи, постигайки между другото Итаций да бъде обвинен като разколник на Църквата. Източник: интернет

Тези справки са изиграли основна роля при въвеждането на Мохамед и неговата религия на Запада като лъжепророкът, сарацински принц или божество, библейския звяр, разколник от християнството, сатанинско създание и Антихриста. Източник: интернет

Има и публично обявени отрицателни оценки за дейността му като разколник на революционното движение. Източник: интернет

"Посланикът изпрати грама до Външно, че съм разколник. Източник: интернет

Превод на английски език

schismatic

Думи и термини с близки букви

разколебаят разколи разколите разколника разколнико разколникът