дисидент
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Значение
+мн. дисиде`нти, +м.
#1 +ист. През средновековието — отстъпник от католицизма.
#2 Вероотстъпник; лице, отклонило се от господстващата религия.
#3 Лице, което се противопоставя на управляващата комунистическа власт и осъществява дейност за установяване на демокрация.
Синоними
Производни думи
Примери
Авиационната агенция на ООН за първи път обвини висши беларуски служители, че са подали фалшивия сигнал за бомба, който миналата година принуди полет на "Райънеър" да се приземи, след което беше арестуван репортер дисидент, предаде Ройтерс.
“Браво бе, още малко и ще изкараш Тодор Живков дисидент.”
БАН издаде в книга разговорите на литературния историк Вихрен Чернокожев със сатирика дисидент, водени години наред.
Вацлав Хавел преживя много като дисидент, гонения, пет години в затвора, вие също като дисидент сте били с постоянна заплаха за живота, какви бяха основните ви страхове?
Веднага след 10 ноември определението за дисидент беше "недоволен комунист", ама днес се оказва, че те свършва.
Да, там започнаха да забраняват дисидентски организации (последната затворена беше "Мемориал", създадена от съветския дисидент академик Сахаров).
Превод на английски език
dissident