Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. дисиде`нти, +м.
#1 +ист. През средновековието — отстъпник от католицизма.
#2 Вероотстъпник; лице, отклонило се от господстващата религия.
#3 Лице, което се противопоставя на управляващата комунистическа власт и осъществява дейност за установяване на демокрация.
Авиационната агенция на ООН за първи път обвини висши беларуски служители, че са подали фалшивия сигнал за бомба, който миналата година принуди полет на "Райънеър" да се приземи, след което беше арестуван репортер дисидент, предаде Ройтерс. Източник: интернет
“Браво бе, още малко и ще изкараш Тодор Живков дисидент.” Източник: интернет
БАН издаде в книга разговорите на литературния историк Вихрен Чернокожев със сатирика дисидент, водени години наред. Източник: интернет
Вацлав Хавел преживя много като дисидент, гонения, пет години в затвора, вие също като дисидент сте били с постоянна заплаха за живота, какви бяха основните ви страхове? Източник: интернет
Веднага след 10 ноември определението за дисидент беше "недоволен комунист", ама днес се оказва, че те свършва. Източник: интернет
Да, там започнаха да забраняват дисидентски организации (последната затворена беше "Мемориал", създадена от съветския дисидент академик Сахаров). Източник: интернет
dissident