Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
плачъ`т, плача`, +мн. плачове`, (два) пла`ча, +м.
#1 Нечленоразделни човешки звуци, изразяващи мъка или силно вълнение и съпроводени със сълзи. _Детски плач._
#2 +Прен. Звуци, шумове, които приличат на човешки стонове. _Плачът на гората. Плач на цигулка._
Наследникът плаче, като невеста: техният плач е скрит смях. Марк Теренций Варон
Човешкото лице има ограничено пространство. Ако го напълниш със смях, няма да има място за плач. Рохинтън Мистри
Да, има плач дори на небето, но той е за онези, които все още пълзят по земята. Никос Казандзакис
Така искам да се запозная с другите жени. Чувам гласовете им, техния плач. Може би могат да ми обяснят защо сме тук. Или може би не искам да знам. Андреа Кейн
Смехът е хубаво нещо, ако не завършва с плач. Арменска поговорка
Детето с плач расте. Арменска поговорка
crying