стон
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
Значение
сто`нът, сто`на, +мн. сто`нове, (два) сто`на, +м. Дълбока мъчителна въздишка, съпроводена от протяжен звук в резултат на силна болка, скръб и др.
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Анаграми
Примери
Нямаше повече трева, няма цветя, няма дори мъх: прашни гранитни блокове покриха леда и от време на време смилащ стон ни напомни, че сме на бавно движещ се ледник.
Трябва да сме способни да помним! Помнете всичко - всяка дума, всяко движение, всеки стон...
За Спейс Екс - ни дума, ни вопъл, ни стон.
Ни вопъл, ни стон се чуваше в нейния час, гласец се се виеше само, ако изпитва.
А, че са оставени на поста си други 14 гербаджии ни дума, ни вопъл, ни стон.
Но ти май имаш, след този жалък стон, че си дърт, пък светът те задмина.
Превод на английски език
moan