стенание
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. стена`ния, +ср. Мъчителна въздишка; вопъл, стон, охкане. _Отчаяни стенания._
Синоними
Вижте всички синонимиПроизводни думи
Анаграми
Примери
Чува приглушеното стенание на дървото и усеща забавения тласък на раздвижената вода; дълбоко в себе си е убеден, че тихата, призрачна въздишка на жена, прозвучала почти като шепот, просто му се е счула.
Текстът започва с чувственото стенание на Бъркин „Je t'aime“ (Обичам те), на което Генсбур по-скоро загадъчно отговаря „Moi non plus!“
От душата му, от сърцето му чувам и стенание, и протест..
Множество обяснения и доста страници с проза са били нужни, за да се предаде това, което всъщност е хълцане, стенание, смях или пронизващ вик.
Понякога те приличат на дълбоко и глухо стенание, често нарастват до рев.
Превод на английски език
moaning