1. устрем - Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
2. Устрем - Име на място
+мн. у`стреми, (два) у`стрема, +м.
#1 Подем, порив, насочена стихия. _Устрем към свобода. Устрем към образование._
#2 Пристъп, напор, удар.
+прил. [[устреме`н]], устреме`на, устреме`но, +мн. устреме`ни. _Устремен към любовта си._
+същ. [[устреме`ност]], устремеността`, +ж.
Движението за новобългарска просвета и борбата за църковна независимост преляха своя устрем в общонародния стремеж за отхвърляне на османското иго и възкресяване на България. Източник: интернет
Беше време, когато Радев летеше, ярък и забележим отдалеч, над всенародния устрем за прекратяване на кошмарите от 1990-те години, въплътени в режима на Борисов. Източник: интернет
Главният прокурор Гешев с бързина и устрем носи в Конституционния съд всяко изречение от нормативен акт, което съдържа думите "главен прокурор" Източник: интернет
Всеизвестно е, че върволиците индийски и бангладешки строителни работници, които идват тук, за да изкарват пари, живеят в мизерни условия и няколко хиляди от тях са паднали жертва на този устрем на Катар. Източник: интернет
Вместо това той заложи всичко на един стремглав устрем и катастрофира зрелищно. Източник: интернет
В тази връзка нещата са много по сложни от това червените тролове и обикновени идиоти да ревът с макашки устрем " ЩЕ ВИ БИЕМ". Източник: интернет
elan