1. повеля - Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
2. повеля - Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
+мн. пове`ли, +ж. Категорична заповед.
+прил. [[повели`телен]], повели`телна, повели`телно, +мн. повели`телни. _С повелителен тон._
----
повели`ш, +мин. +св. повели`х, +мин. прич. повели`л, +св. — +вж. [[повелявам]].
Пътят на любов към отношенията с нас е различен от пътя на съвестта. Повеля на съвестта; любовта вдъхновява. Това, което правим от любов, го правим, защото искаме. Арнолд Джозеф Тойнби
Българската политическа практика сочи, че подобно еманципирано поведение на народен представител със съвест и убеждение, които стоят над партийната повеля, често носи немалко негативи за кариерата и остракиране. Източник: интернет
Идеологическа цензура в българското игрално кино (1948-1989)" е добър повод да разкажем на младите за филмите, които въпреки монопола на партийната повеля успяват да покажат, че комунистическият идеал е фалшив герой. Източник: интернет
Дори обаче тя да беше в залата, заседание пак нямаше да има, защото Зарков има последователна позиция по темата и не се подчинява на партийната повеля. Източник: интернет
Защото съм ходила по вътрешно убеждение, а не по партийна повеля. Източник: интернет
Жалко, че няма аналогична повеля за лъжата (има само забрана да се лъжесвидетелства за ближния). Източник: интернет
decree