Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
+мн. за`поведи, +ж.
#1 Официално, устно или писмено назовано действие, което трябва да се изпълни непременно; разпореждане, нареждане. _Ректорът издаде заповед занятията да започнат на 1 октомври. Заповед за уволнение. Заповед за назначение._
#2 Документ с писмено нареждане. _Заповедта от министъра е три страници._
* _Десетте Божи заповеди._ — Според християнските вярвания — десет заповеди, които представляват основните морални норми на християнството.
Първа заповед на лекаря: не вреди. Хипократ
Докато има стена, бодлива тел и заповед за стрелба, не може да се говори за нормалност в Германия. Хелмут Кол
Армията има заповед да защитава всяко място. Хелмут Кол
Работниците трябва да се научат да различават приятелите си от враговете със собствения си ум, а не по заповед на полицията. Лев Троцки
Заповедта на диктатурите от миналото е била: "Ти не ще!" Заповедта на тоталитарните режими е била: "Ти ще!" Нашата заповед е: "Ти си!" Джордж Оруел
Аз самият съм против всяко убийство. Нашата християнска религия дава ясна заповед в това отношение. Затова не мога да одобрявам опитите за убийство. Хайнц Гудериан
order