Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+ж., само +ед.
#1 Уединение, прекарване без други хора. _Живее в самота. Прекара една година в самота._
#2 Отсъствие на хора, на живи същества; пустош. _Улиците тънат в самота. В голямата къща цари самота._
Най-силен е този, който се бори в самота. Хенрик Ибсен
Аз не се страхувам от самота без хора, а от самота без вяра. Николай Велимирович
Най-лошата самота е, когато човек се чувства неуютно сам със себе си. Марк Твен
Истинската самота е да си обкръжен от хора, които не те разбират. Шарън Стоун
Коя самота е по-самотна от недоверието? Джордж Елиът
Вечният стремеж на отделното човешко същество е да разбие неговата самота. Норман Казънс
loneliness