Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
звукъ`т, звука`, +мн. зву`кове и зву`ци, (два) зву`ка, +м.
#1 Механични трептения, възприемани от човешкото ухо. _Силен звук. Чух някакви звукове._
#2 Мелодични тонове. _Звуците на музиката. Звуците на валса._
#3 +Спец. Най-малкият звучащ елемент на речта. _“А” е гласен звук._
Суровите мисли и яростните сили са мое състояние. Не знам кой съм. Нито това кой бях. Не чувам и звук. Болката е наблизо и няма да бъде като никоя друга преди. Норман Мейлър
Мисля, че тези елементи - светлина и звук - са извън демократичните. Те са в творческата част на живота. Орнет Колман
Заети сме с планирането на стартирането на канала. Зает съм с планирането на всякакви събития, които вървят по канала без мен. Започнах да създавам звук за канала. Хауърд Стърн
Любовта е само дума. Звук. Асоциацията с конкретно чувство е условна, несъизмерима и в крайна сметка безсмислена. Хю Лори
Най-самотният звук в света са другите хора, които правят любов. Дейвид Бениоф
Когато подстригах косата си, целия звук се промени, стилът ми се промени. Риана
sound