улика
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Значение
+мн. у`лики, +ж. _Спец._ В правото — предмет, белег, следа като основание за обвинение. _Срещу него няма улики._
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
След разпит мъжът е освободен, тъй като нямало нито една улика, която да го свърже с похищението.
По думите му вероятно става въпрос за мобилен телефон или друга улика, която би могла да свърже Георги Семерджиев с определени лица.
Ще доведе ли тази улика до разплитането на мистериозния случай, неразгадан вече 40 години.
Аштън Кътчър се появява четири пъти в кадър в рамките на епизод, държейки табелка, на която има улика към пъзел.
По време на последния разговор Лектър, който оценява прозрението на Клариса, ѝ дава ключова улика – маниакът е извършил първото си престъпление от страст.
Обявявайки на всички, че се кани да направи от счупеното стъкло „важна улика“, Холмс провокира убиеца да дойде отново на местопрестъплението, за да унищожи всички следи.
Превод на английски език
clue