Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. у`лики, +ж. _Спец._ В правото — предмет, белег, следа като основание за обвинение. _Срещу него няма улики._
След разпит мъжът е освободен, тъй като нямало нито една улика, която да го свърже с похищението. Източник: интернет
По думите му вероятно става въпрос за мобилен телефон или друга улика, която би могла да свърже Георги Семерджиев с определени лица. Източник: интернет
Ще доведе ли тази улика до разплитането на мистериозния случай, неразгадан вече 40 години. Източник: интернет
Аштън Кътчър се появява четири пъти в кадър в рамките на епизод, държейки табелка, на която има улика към пъзел. Източник: интернет
По време на последния разговор Лектър, който оценява прозрението на Клариса, ѝ дава ключова улика – маниакът е извършил първото си престъпление от страст. Източник: интернет
Обявявайки на всички, че се кани да направи от счупеното стъкло „важна улика“, Холмс провокира убиеца да дойде отново на местопрестъплението, за да унищожи всички следи. Източник: интернет
clue