Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32
апоге`ят, апоге`я, само +ед., +м.
#1 +Спец. В астрономията — най-отдалечената от Земята точка на лунната орбита или на орбитата на изкуствен спътник.
#2 +Прен. Връх на развитие, разцвет, подем. _Той е в апогея на своята слава._
Покрай пандемията и нарасналия интерес към крайградски къщи и дворове селото изживява същински апогей. Източник: интернет
Петър Колев, РСМ: Грубото отношение към българите изживява своя апогей. Източник: интернет
Капсулата безпроблемно запали своя двигател с променящ се вектор на тягата в продължение на 301 секунди, увеличавайки перигея на МКС (най-близката точка до Земята) с 0.8 км и нейния апогей - с 0.2 км. Източник: интернет
Така България получава своя относителна независимост, която достига своя апогей с Брест-Литовския мирен договор, който премиерът Радославов настоява да се подпише на 3.3.1918 г. с победената Русия - по случай 40 години от Освобождението. Източник: интернет
Skoda Superb 1,4 TSI: Ренесансът в своя апогей (тест драйв)Кацаме на летището във Флоренция, където красиви хостеси ми подават два листа. Източник: интернет
Горещините са в своя апогей и всеки се опитва да намери прохлада. Източник: интернет
apogee