Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+м., само +ед.
#1 В античността — обред за обожествяване на лица или предмети.
#2 +Прен. Възвеличаване, прослава на лица, събития, предмети.
В камерната драма на братята Цюрхер "Момичето и паякът" изнасянето от един апартамент се превръща в апотеоз на всекидневния хаос със залога, че всичко е преходно. Източник: интернет
А ако взема и подсладител да й сложа, ще стане апотеоз на националното. Източник: интернет
А то е просто опит да се обясни необяснимото, да се осъзнае, че случилото се надхвърля понятието за човешкото: за човека като апотеоз на природата, като автономна личност, която кове съдбата си. Източник: интернет
Здравко Димитров - апотеоз на новия политик, нагъл, прост, тъп, без грам мисъл за какво са го избрали тези 9% от имащите право на глас в Пловдив на местните избори! Източник: интернет
"Придобиването на този самолет това е един апотеоз на евроатлантизма, минал през всички правителства до тук. Източник: интернет
След хиляди години „развитие“ „цивилизацията“ на чайниците стигна до своя апотеоз - побра се в малка червена книжка и започна да вдига шум, за да страхува врабчетата, те да летят насам-натам и да мрат от умора. Източник: интернет
apotheosis