княз
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 35a
Значение
+мн. князе`, +м.
#1 Титла на глава на княжество.
#2 Наследствена благородническа титла на потомците на цар/крал.
#3 Благородническа титла, получена за заслуги.
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
А два дни по-късно във Велико Търново се открива Третото Велико народно събрание, чиято основна задача е да избере нов княз на България след абдикацията на Александър I Батенберг.
А Крем (Крум) попита аварските пленници: „От какво, мислите, загина вашият княз и целият (ви) народ?”
България реално като държава се обособява с акта за Съединението и след това с акта на княз Фердинанд за независима държава.
А Филипопол остава в границите на България до 970 година, когато е превзет от киевския княз Светослав I, който разграбва града и набива на кол 20 хиляди негови жители.
Бруталната намеса на Русия във вътрешните работи на България при абдикирането на княз Батенберг довежда дори до скъсване на дипломатическите отношения.
Александър Трети влиза в остър конфликт с княз Александър Батенберг, като това е част от плана му да го измести от престола, а руският император да бъде обявен за княз на българите.
Превод на английски език
prince