Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
клюка`рят, клюка`ря, +мн. клюка`ри, +м. Човек, който обича да разпространява клюки.
И тогава моят нотописец, който беше голям клюкар, ми съобщи: "Знаеш ли, говорих с Лазар и той ми каза, че ако искаш да станеш сериозен музикант, време е вече да напуснеш театъра". Източник: интернет
Прочетеното от Великов било пълна измишльотина, а самият Великов - "долнопробен клюкар" и "ренегат". Източник: интернет
Джурнализ и клюкар не е едно и също. Източник: интернет
По време на тайна среща с О-Юми, Ераст Петрович успява да подслуша разговора между английския съветник Алджърнън Булкокс и японския принц Онокодзи, известен светски клюкар. Източник: интернет
gossip