1. черта - Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
2. черта - Глагол - мин.св.вр., 2 л., ед. ч.
Производна на чертая
+мн. черти`, +ж.
#1 Тясна линия, тънка следа. _Успоредни черти._
#2 Очертание, което дава характерен облик на нещо и го разграничава от друго. _Чертата на хоризонта._ _Нежни черти на женско лице._
#3 Граница, очертание, предел. _В чертите на града._
#4 Отличителна особеност, качество, признак. _Положителни черти на характера._
* _В общи черти._ — Без подробности.
* _Тегля чертата (на нещо)._ — +Разг.
#1 Приключвам с нещо.
#2 Правя точна сметка.
Умението да прощаваш и да искаш прошка е черта на силния и великодушния човек. Павел Гумеров
Нито ден без черта. Плиний Стари
Да се съди човек по неговата най-слаба черта или постъпка е все едно да се съди за силата на океана по една вълна. Елвис Пресли
Сложете черта на миналото, целунете бъдещето. Боно
Моята теза е, че моралът съществува извън човешкия ум в смисъл да бъде не просто черта на отделните хора, а човешка черта; тоест човешка универсална. Майкъл Шърмър
Гражданското общество ни дава пример както за изключителен лукс, за излишъци, така и за пример на бедност и тяхната обща черта на физическото и моралното израждане. Георг Хегел
trait