издайник

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

Значение

+мн. изда`йници, +м. +Остар. Лице, което предава някого.

Операцията е извършена тайно, но издайник запомня анонимния гроб. Източник: интернет

През вековете на владичеството търновци са отивали при тоя трап и са фърляли камъне в него, проклинайки евреина издайник.“ Източник: интернет

grass