Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. изда`йници, +м. +Остар. Лице, което предава някого.
Операцията е извършена тайно, но издайник запомня анонимния гроб. Източник: интернет
През вековете на владичеството търновци са отивали при тоя трап и са фърляли камъне в него, проклинайки евреина издайник.“ Източник: интернет
grass