Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
+мн. доно`сници, +м. Човек, който прави доноси.
От скромност се смяташе за графоман, а беше доносник. (441) Станислав Йежи Лец
А ченгенцето и подъл доносник Гоце Първанов ще бъде погребан с държавни почести. Източник: интернет
Дали защото завсимият мутро-премиер е държан със снимки от спалнята, дали с чемедже пачки или защото е доносник и обикновен руски слуга - все тая. Източник: интернет
Е, кога някой мръсен доносник на ДС и по съвместителство любовник на доган ефенди е отстъпвал нещо заграбено? Източник: интернет
Ами, син на долен доносник на мвр, колко хора са пострадали от тоя Кево! Източник: интернет
Дали ще е мутра, 3.14дал, лъжец, доносник на власт не им пука, важното е техните поръчения да се изпълняват. Източник: интернет
snout