доносник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
Значение
+мн. доно`сници, +м. Човек, който прави доноси.
Синоними
Производни думи
Примери
От скромност се смяташе за графоман, а беше доносник. (441)
А ченгенцето и подъл доносник Гоце Първанов ще бъде погребан с държавни почести.
Дали защото завсимият мутро-премиер е държан със снимки от спалнята, дали с чемедже пачки или защото е доносник и обикновен руски слуга - все тая.
Е, кога някой мръсен доносник на ДС и по съвместителство любовник на доган ефенди е отстъпвал нещо заграбено?
Ами, син на долен доносник на мвр, колко хора са пострадали от тоя Кево!
Дали ще е мутра, 3.14дал, лъжец, доносник на власт не им пука, важното е техните поръчения да се изпълняват.
Превод на английски език
beagle