Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. мо`зъци, (два) мо`зъка, +м.
#1 Съвкупност от нервни клетки и влакна, която запълва черепа и гръбначния стълб на човека и висшите животни; орган на мисленето у човека. _Главен мозък. Сътресение на мозъка._
#2 +Прен. Само +ед. Ръководен център на нещо. _Той е мозъкът на цялата операция._
#3 Само +ед. Мека тъкан, която запълва кухините на костите. _Костен мозък._
#4 +Прен. Ум, умствени способности. _Той е голям мозък._
+прил. [[мо`зъчен]], мо`зъчна, мо`зъчно, +мн. мо`зъчни. _Мозъчна дейност. Мозъчен кръвоизлив._
* _До мозъка на костите._ — Извънредно много, до краен предел.
* _Изтичане на мозъци._ — Емиграция на интелигенция.
* _Мозъчен тръст._ — Научноизследователски център, в който е събран интелектуалният елит в някаква област.
Аз имам голямо сърце и малък мозък. Виле Вало
Имам повече книги, отколкото рафтове за тях. И всичките съм ги прочел. Аз съм като Шварценегер, само че качвам на мозък. Аз съм мозгобилдър. Карл Лагерфелд
Само едно нещо е по-лошо от каменното сърце - и това е течният мозък. Теодор Рузвелт
Най-красивата част от тялото ми, определено е моят мозък. Брайън Молко
С пълна с мозък глава и обувки, пълни с крака, вие сте твърде умни, за да тръгнете по някоя не особено добра улица. Доктор Сюс
Без мозък парите винаги са опасни. Наполеон Хил
brain