Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. шме`кери, +м. +Разг. +Пренебр. Човек, който шмекерува; хитрец, измамник, шарлатанин.
+прил. [[шме`керски]], шме`керска, шме`керско, +мн. шме`керски.
Копейкин е политически шмекер, защитник на интересите на чужда държава, използва святото име Възраждане без срам за име на мракобесна партия. Източник: интернет
А как изглежда индивидът, който може от този шмекер да си изгради кумир? Източник: интернет
"Дедо" е Цар и по аристократски великодушно всеопрощаващ и консенсусен, а Костов е драгалевски комплексиран селски шмекер - неуспял БКП член и асистент по политикономия с леля, която си държи портрет на Сталин над миндера и невеста - партиен секретар. Източник: интернет
Преди това Дочев в отворено писмо описа американския лобист с епитетите “международен шарлатанин“, “миризлив мушморок“, “вонящо влечуго“, “международен шмекер“. Източник: интернет
На сватбата на дъщеря си този нагъл шмекер подарява нова лада на младото семейство. Източник: интернет
Режисурата е блестяща -- Тornatore умело манипулира образа на стария шмекер (защото той е такъв въпреки цялото лустро и външна елегантност) така че да стане симпатичен на мъжката част от зрителите, която се идентифицира с него и му съчувства. Източник: интернет
a snitch